09.03.2021, Вторник, Свети Четиресе, Младенци

Свети Четиресе, Младенци, Велики пости.
Празнуват Младен и Младенка.
Свети 40 мъченици Севастийски. Мчк Исихий.

Празник, с който православната църква отбелязва паметта на загиналите от мъченическа смърт 40 воини-християни от Севастия.
Календарно този празник се пада между баба Марта и Благовец – в навечерието на пролетта и за това обредите през този ден са ориентирани главно към нейното посрещане. В Западна България преди изгрев слънце хората палят обредни огньове по високите места извън селището и посрещат деня тържествено, в пълно мълчание. Широко разпространено е схващането, че на Св. Четиресе Слънцето забива 40 или 140 горещи шиша в земята и я затопля; Господ удря 40 сопи по земята и от това змиите се събуждат и се обръщат на другата страна, а на Благовец изпълзяват от дупките си.
Сутринта жените прибират червената дреха, изнесена за посрещането на баба Марта от двора, палят огън и го прескачат, като предпазна мярка срещу болестите; с дрънкате на железни предмети и заклинания гонят змиите. Наименованието на празника е свързано и с извършване на различни обредни дейности, в които фигурира числото 40 – свиват 40 сарми, хващат и сваряват 40 охлюва (рака), пият 40 глътки вино или ракия, засаждат 40 гнезда картофи.
На този ден момите плетат от върбови или дрянови клонки “мостове” на реката и наричат: “Който ми е на късмет, той да ме преведе нощес по този мост”.
На Свети Четиресе започва и подготовката на лазарките за Лазаровден. Момите се събират на групи и с помощта на по-възрастна близка жена разучават песните и игрите, избират си водачка, която ще води лазарското хоро – боенец и разпределят ролите си за лазаруването.
От този ден нататък хората започват да се оглеждат за подранили щъркели и лястовици. Когато някое дете види прелетна птица, то сваля мартеницата си и я скрива под камък. На другия ден или след месец, вдига камъка и по насекомите, които са полазили мартеницата гадае кои животни ще са най-плодовити през годината. Ако намери мравки, значи ще са овцете, ако намери бръмрари, ще са кравите.
Щъркелът и лястовицата са свещени птици за народа ни и има строга забрана да бъдат убивани или тревожени. Смята се, че където има щъркелово или лястовиче гнездо, там хората са защитени от всякаква магия и за това всеки стопанин се радва, ако в двора му се заселят такива птици.
Тук е мястото да спомена дряна и върбата, които се използват много често в нашите ритуални практики. 
Дрянът е символ на здраве, издържливост и дълголетие. от него се правят сурвачките, с дрянови пъпки се гадае на Коледа и нова година. Той е жилав и як и цъфти най-рано от всички дървета и храсти. При подялбата на растенията, Дяволът се писал много хитър и си избрал дряна, защото решил, че след като той цъфти най-рано, най-рано ще даде плод, но се излъгал, защото дренките зреят чак в късна есен. А дядо Господ си избрал черешата и за сетен път победил Лукавия. Върбовите венци, осветени на Цветница, се занасят вкъщи, слагат се до иконата и се пазят през цялата година. С тях се бае против уруки и болести по добитъка, а когато през лятото се зададат градоносни облаци, старите жени изнасят венеца навън и гледат през него облака, изричайки заклинания и наричания, за да изпратят стихията далеч от селото и от нивите. Върбов венец се заравя в градината, за да я пази от град, слага се в яслите на добитъка за добър приплод, осветени върбови клонки се слагат в дупките на къртиците, за да не ровят градините.

Ели Маринова