Преподобна Параскева-Петка Търновска.
Св. мчци Назарий, Гервасий, Протасий и Целсий.
Параскева на гръцки език означава “подготовка за празника, петък”. Празнуват Параскева, Петка, Петко, Петя.
Света Петка се почита като покровителка на жените и на женските домашни дейности, свързани с работата с вълна. В чест на светицата жените спазват определени забрани не само на Петковден, но и през следващите 12 дни до Димитровден, чиято символика е подобна на тази на Мръсните дни. Този 12 дневен период е наречен Вълчи, а на места и Миши дни. За да не нападат вълците стадата, или пък мишките зърното, прибрано в хамбарите, жените не бива да работят с вълна, не предат, не тъкат, не кроят и шият дрехи, а ножиците се завързват с червен конец, „за да не се отваря устата на вълка”; не плетат, за да не се оплетат чревцата на агънцата. Хората вярвали, че ако някой облече дреха, изработена през тези дни, ще бъде нападнат от вълци, той или стадото му; ще се полудее или ще се разболее, а след смъртта си ще се превърне във вампир. На неспазващите забраната жени, светицата се явявала в образа на змия или страховита съсухрена бабичка, която ги плаши до смърт.
Периодът се смята за време-преход от есен към зима и бележи края на земеделската работа, когато се прибират последните плодове от земята, когато приключва есенната сеитба. Народът казва „ На Петковден ралото ти да е под стрехата”. Денят се тачи и от овчарите. Тогава те пускат кочовете при овцете, след което стопаните на заплодените овце носят баница за дар на овчаря.
През този период се правят и есенните жертвоприношения на черни кокошки, наричани още “кокоша черква”. За празника се месят обредни хлябове, като най-големият, наречен „Света Петка”, се слага на трапезата върху мъжка риза, заедно с паничка сол и чаша вино. Къщата се ръси със светена вода, и молитва, обредният хляб се прекажда и цялото семейство му се покланя три пъти. След това най-възрастната жена вдига хляба високо, като благославя с него всички присъстващи, а накрая го разчупва и раздава по парче на всеки.
От Петковден хората започват да устройват и семейно-родовите празници, посветени на анонимния дух-покровител на семейното огнище. На този ден на мегдана се извива и първото голямо смесено хоро, наречено “сгляда на момите”. На него се ловят замомелите се моми, тези които са лазарували в началото на годината, а възрастните гледат отстрани, одумват момите и си харесват снахи.
Денят се смята за повратен и в този смисъл на Петковден в някои краища, се спазва обичая „полазване”. Според него, какъвто човек ти стъпи първи в къщата, определя късмета и здравето през цялата година.
Тъй, като от една страна всяка събота е посветена на мъртвите, а Петковден е голям празник, съботата преди празника на места се устройва Петковденска задушница, за почитане на мъртвите. В тяхна памет се раздават колачета във форма на подкова, поръсени с варено жито или подсладен ориз, грозде.
Ели Маринова
