На 20 юли почитаме свети пророк Илия. Илия е библейско име и означава „моята сила – Бог”; „сила Божия”, „якост, крепкост“.
В житието на светеца пише, че преди да се роди, баща му видял в пророчески сън как повиват новородения Илия в огън и го кърмят с пламък. А когато, като възрастен вече мъж, му дошло времето да се представи пред Господ, огнена колесница го отнесла на небето.
Според нашата народна традиция при подялбата на света на свети Илия се паднали летните гръмотевици и трескавици. Той станал господар на мълниите и на градушката, а хората вярвали, че свети Илия ги закриля от тези природни бедствия. В ясен и слънчев летен ден жените разказвали на децата, че облачетата по небето са агънца от стадото на светеца, а когато се разразяла лятна буря, те криели децата си в полите си и им казвали, че гръмотевиците идват от препускането на колесницата на светеца по небесния калдъръм, а светкавиците са огнените стрели, които той праща по халата, която яде зърното от нивите. Свети Илия не само брани посевите, той изпраща при хората и напоителния дъжд, и росата. Според народните вярвания ако на този ден гърми, ще има суша, овошките ще се повредят, а орехите и лешниците ще бъдат кухи и изгнили. Само виното ще е добро.
Хората наричат деня на свети Илия, Илинден, „среди лято“ и вярват, че на този ден се задава зимата. Край морето казват, че на Илинден „морето се обръща“ и става бурно и студено. Съществува поверие, че на този ден морето взима най-много жертви като курбан за св. Илия и за това не бива да се влиза в него. Народната традиция повелява още на този ден да не се работи за да не се разсърди свети Илия.
Като всеки пророк, свети Илия бил много разсеян и винаги забравял кога е денят му. На 22 юли той срещнал сестра си и я попитал накъде се е запътила. Мария Магдалина му отговорила, че отива на черква, защото днес е нейният ден. Свети Илия съжалил, че неговият ден още не е дошъл. Тогава Света Мария Магдалина му припомнила, че денят му вече е отминал. „Ех, как бих се повеселил – отговорил светецът.“ Но добре че светецът пропуснал празника си, защото със своите мълнии и гръмотевици, той можел да направи големи поразии на земята.
Свети Илия е най-важният светец-градушкар. В негова чест и за предпазване от гръм и градушка на Илинден също се спазва строга забрана за работа. И не само. Вярвало се е, че който работи на Илинден ще бъде ударен от гръм. Тогава на много места се устройват общоселски сборове и курбани, а в жертва се принася стария петел или бик. По жертвеното животно се гадаело за плодородието на нивите, за късмета на къщата и за задомяването на младите.
Илинден е еснафски празник на кожари, кожухари, самарджии и керемидари. Последните правят колела от непечени керемиди, за които казват, че са колелата от колесницата на светеца. Шивачите също тачат Илинден за свой еснафски празник.
Ели Маринова