На гръцки език Христос означава „помазаник“. Празнуват Христо, Христина, Кристина, Кристиян, Младен, Младенка, Божика, Божил.
Коледа е празник, на който църквата отбелязва раждането на Исус Христос, Спасителя на хората. Името на празника му идва от древноримските календи, дни посветени на зимното слънцестоене и раждането на новото слънце или може би е произлязло от думата „коля”, свързана с прасето, което се коли за този празник. Това е денят в който се ражда Млада Бога и от тук идва другото име на празника – Божич. И тук, както и при повечето от празниците в нашия народен календар езическите и християнските ритуали са тясно преплетени.
Раждането на новото Слънце попада на границата между старата и Новата година. Според нашата народна традиция 12-те дни от Коледа до Богоявление са наречени Мръсни дни.
Сутринта на Рождество, след тържествената църковна служба, на мегдана се извивало общоселското коледно хоро. Събраните от коледуването момински краваи се изнасяли на търг и всеки момък се стремял да откупи кравая на изгората си. Коледарите се събирали на празнична трапеза в дома на своя водач, устроена с част от продуктите, събрани при обредното обхождане на къщите. На някои места коледарите черпели с колашко вино на мегдана при хорото.
На Коледа се изпълнявали и ритуали за благоденствие и благополучие. Например, за да накарат кокошките да снасят много яйца, сутринта стопаните ги захранвали ритуално в кръг, очертан с въже или с мъжки пояс, с прекаденото на Бъдни вечер жито, слагали в полозите им слама от бъднивечерната трапеза. От същата слама стопаните правели венчета, които окачвали по клоните на овошките за да дадат те през годината изобилен плод. На места „заплашвали“ с брадвата ялови жени, овошки или добитък, за да започнат да раждат.
Ели Маринова