Св. великомъченик Димитрий Мироточец, покровител на ковачи, металурзи, техници.
Името Димитрий означава „посветен на Богинята Деметра“, „земеделец“. Празнуват Димитър, Димитрина, Дима, Димо, Митра, Митко.
Димитровден се празнува в чест на свети великомъченик Димитрий Мироточиви, Солунски. Народната традиция осмисля светеца като брат-близнак на свети Георги. Една поговорка за двамата братя гласи: „свети Георги лято носи, а свети Димитър – зима“, защото на Димитровден завършва летния селскостопански сезон, чието начало е поставено на Гергьовден. На следващия ден, наречен Разпус, стопаните се разплащат със сезонните си работници, пастири и ратаи, а на най-грижовните ратаи стопаните дарявали кат нови дрехи, овен или агънце.
От връзката на свети Димитър със снега, студа и мрака се ражда поверието, че той е брат и на архангел Михаил, душевадеца и поради това, в съботата преди Димитровден се устройва Димитровската задушница на която се раздават варено жито и пресни питки за „Бог да прости покойниците“.
На Димитровден се правят сборове, семейно-родови чествания и храмови празници, когато хората се прощават с лятото. На празничната трапеза се слагат курбан чорба, овнешки гювеч, яхния с петел, ако има именик мъж или с кокошка, ако е жена. Поднасят се и варена царевица, пита с ябълки, рачел, печена тиква. На имениците на Димитровден е добре да се поднесат като дар бели цветя, завързани с червен конец или панделка, с пожеланието зимата да е мека, а именикът да е здрав и силен през цялата година.
На този ден се гадае за това, какво ще е времето през зимата, колко мед ще се събере в кошерите през лятото, за здраве и за имотност. Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли тояга в кошарата. Ако на сутринта овцете са легнали скупчени върху тоягата, хората очаквали дълга и студена зима. Ако месечината през тази нощ е пълна, пчелите ще се роят и кошерът ще бъде пълен с мед. На Димитровден, както и при други празници сутринта се гледало и за полазник. А ако времето от Димитровден до Никулден е топло, народът ни го нарича „Сиромашко лято“. На места Сиромашкото лято се отчита от Петковден до Димитровден.
Около Димитровден трябвало да приключат и строежите на новите къщи. Тогава стопаните дарявали зидарите с нови кърпи и нови ризи, а баш-майсторът изричал благослов за здраве и берекет в новия дом. И, за да е изпълнено всичко както трябва, стопаните на новата къща да колели бял овен и канели цялото село за освещаването на новия дом. Поради тази причина на този ден празнуват и строителите.
Ели Маринова