Думата „коледуване“ произлиза от латинската дума „calendae“, „календар“ – първите три дни от месец януари в Древен Рим. Както и при много други християнски празници и тук езичество и християнство се преплитат. Една от основните цели на коледуването е да се оповести раждането на новото Слънце, което да въдвори ред на света по време на Мръсните дни.
Подготовката на коледарите започва от Игнажден. На този ден коледарите избират водача на дружината, наречен цар или станеник, който трябва да познава целия ритуал, да знае песните и наричанията, да е по-възрастен, семеен и уважаван човек. Подготовката включва репетиции на песните и наричанията за празничната нощ и приготвяне на коледарското облекло – яморлуци, коледарски „шарени“ тояги и калпаци, украсени с наниз от монети, с китки от здравец, чимшир и босилек. За да се включат в дружината кандидат коледарите трябвало да искат разрешение от станеника.
В чест на празника стопаните принасяли в жертва прасето, което са угоявали през цялата година. Коледната трапеза не се вдигала цял ден. Хората събирали и пазели пепелта от огнището през всичките дни от Игнажден до Йордановден за да послужи за лек на различни болести през цялата година. По Коледа стопаните не забравяли и овошките. Те връзвали на клоните им стиски слама за да раждат повече плодове.
Пътят на коледарските дружини винаги започвал в полунощ, срещу Коледа от запад на изток, а първата къща, която посещавали била на най-видния човек в селото и продължавал, като дружината не пропускала нито една къща. Домакинът посрещал коледарите с коледарски кравай със забодени в него пара и китка, която олицетворявала световното дърво до огнището, където горял бъдникът. Защото и огънят, и бъдникът имали магическата сила да прогонват демоните. Домакинята им подавала сито с пшеница, което коледарите с песни и наричания ръсели из къщата, за плодородие и благоденствие през идващата година. Във всеки дом коледарите изпълнявали песни за прослава на стопаните изпъстрени с благопожелания. За всяка възраст, пол и занятие имало песен и благопожелания за дълъг живот, за благоденствие и благополучие, за здраве и любов. За благодарност всеки коледар получавал вит-превит кравай, който нанизвал на тоягата си. Стопаните дарявали дружината и със сланина, суджук, сирене и прочие благини. Станеникът поемал даровете и изказвал своята благословия, наречена блаженка, която често била доста дълга, но винаги хумористично-хвалебствена. Блаженката се изричала речитативно, всяка нейна част завършвала с подканващото: „Речете, дружина амин!“ и дружината отговаряла: „Амин!“. В уводната част на блаженката се разказвало за трудния път на коледарите до дома на стопанина. Имало и хвалебствия за приема на домакинята, за богатата трапеза. Блаженката завършвала с пожеланието: „Колкото звезди по небето, толкоз здраве в тази къща!“
Коледарските песни се пеят само през празничната нощ. Когато слънцето изгрее, песните губят своята сила и ритуалът се преустановява, а получените дарове се отнасят в къщата на станеника. На следващия ден коледарите се събирали на празнична трапеза в дома на своя водач. На някои места коледарите черпели с колашко вино на мегдана при хорото.
Ели Маринова