От полунощ на 31 декември по къщите тръгват сурвакарски дружини, съставени от млади момци или деца, които с обредни песни, подобни на коледарските, пожелават здраве, плодородие и благоденствие на стопаните и домочадието. Те пеят:
„Сурва, сурва весела година,
до година до амина,
златен клас на нива,
златна ябълка в градина!
До година, до амина!”
Този обичай е и повод ергените да посетят домовете на изгорите си и да бъдат официално представени на родителите им. Там те получават в дар вит-превит кравай и варакосана китка. След обхождането на селото ергените се връщат на гости вече като „зетьове”.
В Западна България сурвакарският обичай се е превърнал в цяло маскарадно представление, подобно на кукерските игри напролет в източните краища на страната. Всяка чета има предводител, наричан старец или дядо. В групата участват и маскирани като младоженец, невеста, баба и поп момци и момчета. Някъде има мечкар и мечка, циганин и циганка, камила (джамала) с камилар, доктор и накрая шествието завършвало с трохабер. Обикновено това е най-младият представител на дружината, чиято работа е да събира и носи даровете получени от всяка къща, където сурвакарите пеят и играят. Тяхното представление има за цел да привлече в къщата здраве, плодородие и благоденствие по магически начин, изразявано често посредством еротични символи и жестове.
В тази нощ във всяко село ходят едновременно по няколко сурвакарски дружини, които в никакъв случай не бива да се срещат. Срещнат ли се две дружини, неминуемо става бой и която чета победи, тя отнася благоденствието и продължава да сурвака, а победените ергени се прибират безславно вкъщи.
Сурвакането продължавало и на 1-ви януари, когато по къщите обикаляли сурвакарчетата, момчета на възраст от 4 до 12 години. По подобие на момците децата също били организирани в дружини, а самите те – празнично облечени, с торбички през рамо и със сурвачки в ръце. Децата влизали във всяка къща и удряли стопаните със сурвачките, като изричали благопожелания.
Произходът на обичая е много древен. Неговото начало се губи в езическите времена. Сурвакането не е точно славянски обичай, защо той не е разпространен сред големите славянски народи. Името на обичая, на магическата пръчка и думите, които придружават магическото действие: „Сурва, сурва!“ вероятно произхождат от името на древния индоарийски бог на Слънцето – Сурья.
Сурвачката.
Още от дълбока древност предците ни вярвали, че чрез удрянето с дрянова пръчка по гърба на човека символично се предават жизнените сили на дървото върху човека, особено когато са придружени със съответното наричане. Първоначалният вид на сурвачката вероятно е бил съвсем семпъл, но с течение на времето и тя претърпяла метаморфоза.
Утвърдената в нашата народна традиция сурвачка е направена от дрян, защото с дряна Господ излъгал дявола. Той създал храст, нарекъл го да цъфти в най-ранна пролет и да връзва вкусни и лековити червени плодове. Но не уточнил кога ще узряват дренките. Дяволът решил, че от този храст ще изкара добра полза. Той си откраднал клонки, които посадил в градината си. Напролет дрянът се обсипал с красиви жълти цветчета и дяволът вече предвкусвал реколтата. Но останал излъган, защото дренките узрели чак в късна есен.
По стар обичай няколко дни преди празника във всяка къща се правела сурвачка от дряново, лесково или плодно дърво, която се украсявала с шарени вълнени конци, панделки и пискюли, нанизи пуканки и сушени плодове, житен клас, „сребърна“ или „златна“ пара. Украсата на сурвачката по правило е свързана с всичко, което отразява поминъка на хората в конкретния район. В някои села забивали сурвачката в средата на баницата на новогодишната трапеза, като с това я оприличавали на Световното дърво. С всички магически действия изпълнявани на Сурваки, стопаните целели да прогонят злите сили, шетащи по земята по време на Мръсните дни и да привлекат към себе си здраве, благополучие и благоденствие.
Сутринта на Нова година стопаните сурвакали със сурвачката първо стоката в оборите за да бъдат животните здрави и плодовити, а след това я предавали в ръцете на най-възрастният човек в къщата, който изричал своята благословия за дома и семейството, за мир и дълъг живот, за здраве и благоденствие, а после всеки член на семейството вземал сурвачката и благославял останалите.
Сурвачката има магически сила само на този ден и само в ръцете на хората. Когато изпълни своята задача, тя вече не е магически предмет, но раздялата с нея също има ритуален характер. Жените слагат пъпки от сурвачката във водата с която ще мият косите си, за да станат косите им здрави и лъскави. С клонки от сурвачка хората опушват кошерите, за да има много мед или пък слагат клонки от нея в полозите на кокошките, за да снасят повече яйца. Неупотребената по друг начин сурвачка се хвърля на кръстопът, в реката или се изгаря, за да избягат бълхите от къщи, с което ритуално прочистват дома от зли сили.
Всички ритуали, които присъстват в нашите народни традиции и в народното ни творчество са пропити с почит и преклонение пред предците, които са предали своя жизнен опит на поколенията след тях, с възхвала и преклонение пред труда, с надежда за светло бъдеще на народа ни.
Сурва, весела година догодина до амина.
По Йордановден да има люта снеговита зима!
По Гергьовден из нивята дъжд да напои житата!
По Петровден благо слънце да погали всяко зрънце!
Та Кръстовден да ни свари със препълнени хамбари!
Сурва, весела година догодина до амина!
Сурва, весела година, златен клас на нива,
червена ябълка в градина, жълт мамул на леса,
голям грозд на лоза, пълна къща с деца,
пълни обори със стока, пълна кесия с пари,
пълна къща със коприна! Живи, здрави догодина,
догодина, до амина!
Сурва, сурва година, здрава, здрава гърбина,
златен клас на нивята, сладък плод за децата,
вечен мир на земята! Живи, здрави догодина,
догодина до амина!
ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!
От нета.
Ели Маринова