Дванадесетте дни от Коледа до Богоявление народът е нарекъл Мръсни, погани, некръстени дни. Предците ни смятали, че това е времето на хаоса, когато земята и небето са като решето и по земята бродят злите сили, а водата няма пречистваща сила, защото е некръстена. На много места хората смятат, че Мръсните дни започват още от Игнажден.
Преданията разказват, че от залез до изгрев навън шетали караконджули, вампири, върколаци и таласъми. На отделни места вярвали, че през мръсните дни на земята идват душите на мъртвите. За да почетат предците си на бъднивечерната трапеза стопаните им оставяли място.
За да се предпазят от злото, хората носели скилидки чесън в дрехите си и не замръквали навън. На вратите на къщите си поставяли клонки от бодливи растения, хвойна, глог, елха или бодлива зеленика, за да бодат нечестивите сили. Огънят в огнището винаги горял буйно. Често стопаните промушвали и клон от глог в комина.
Спазвали и други забрани: не се миели с нечистата, некръстена вода, а ако се наложело, особено при новородено, пускали във водата жив въглен от огнището, за да я пречистят. Не перели с вода от мръсните дни, защото водата била “некръстена”. А за да няма нещо неизпрано, до Бъдни вечер спретвали така нареченото голямо Коледно пране. За да са чисти и спретнати по празниците, предварително наливали вода в големи котли.
И още – не работели с вълна, за да не нападат вълците стадата; не изхвърляли пепел и въглени от огнището навън, защото вярвали, че вълците и караконджулите ги ближат и така се плодят.
През тези дни спазвали строго полово табу, защото вярвали, че дете заченато по това време ще се роди с някакъв недъг или ще вампиряса след смъртта си. На някои места наричат децата, родени през мръсните дни каракони, тоест неуязвими.
Времето на Мръсните дни е много подходящо за правене и разваляне на магии, за различни ритуали и гадания.
Ели Маринова
