Дванадесетте дни от Коледа до Богоявление народът ни е нарекъл Мръсни, погани, некръстени дни, когато по земята бродят всякакви нечисти сили. И до днес е широко разпространено вярването, че в полунощ на Бъдни Вечер небето се отваря и границите между световете изчезват. Но за разлика от другите нощи през годината преди голям празник, този път Дядо Господ не изпълнява желания. През тази нощ настъпва времето на прехода от стария ред към новото начало, а това е време на хаос. Но този хаос не е случаен, това е един вид космическа пауза, време извън времето, моментът преди зазоряване, когато е най-тъмно, когато редът се разпада за да се роди нов ред.
Преданията разказват, че по време на Мръсните дни от залез до изгрев навън шетат караконджули, вампири, върколаци, таласъми и прочие нечисти твари, които се стремят да объркват умовете на хората и да ги настройват едни срещу други. За това именно през тези дни хората се стремят да бъдат добри и отзивчиви, да помагат, когато някой има нужда от помощ, за това по Коледа и Нова Година се включваме по-активно в различни благотворителни мероприятия. По същата причина спазваме определени правила за предпазване от злите сили – внасяме в домовете си дрянови клонки за сурвачки, елхи които украсяваме със светещи топки и гирлянди, правим венци от бодлива зеленика. За да има мир и разбирателство в семейството, с роднини, приятели и съседи е строго пожелателно по време на Мръсните дни, особено по Коледа и на Нова Година да се избягват всякакви караници и разправии, защото с когото се скараш по Мръсните дни, добрите отношения много трудно могат да бъдат възстановени.
Задавали ли сте си въпроса защо Мръсните дни идват точно с милосърдието, свързано с Рождеството Христово?
Христос, Новото Слънце идва при нас като беззащитно дете за да донесе на света обновление и светлина, но той все още не е кръстен, не е обявен пред света, не е приобщен. Това ще се случи на Богоявление, а до тогава по земята цари хаосът на прехода от стария ред към новото начало. Христос идва при нас в най-тъмното време на годината. Той идва с милост и любов, той не съди и не наказва. За това през този период ние можем да се справим със злото само с проявени милост и любов, защото милосърдието не е морална украса, а космическа необходимост в преходните времена. Коледното милосърдие успокоява хаоса, то е един вид щит срещу него. По Коледа се раздава храна, оставя се място за „непознатия“, не се отказва подслон.
Коледари, сурвакари, ангели.
В нашата народна традиция по Коледа и Нова Година има уникален обичай, изпълняван от дружини млади мъже и момци. Става въпрос за коледарите и сурвакарите, които по ритуален начин, с песни и наричания, обхождат домовете на хората, за да изгонят злите сили и да привлекат към хората здраве и благоденствие. Но това е само на повърхността, защото коледарите и сурвакарите, подобно на ангелските дружини, всъщност са жива стена срещу хаоса. Те не са просто младежи, а мъжка, ритуално чиста група, действаща само по времето на Мръсните дни, когато обхождат къщите в най-тъмните и дълги нощи на годината. Тяхната истинска работа е да възстановяват нарушената хармония, да подредят отново света, да заключат злото. Коледарските и сурвакарските песни са като „ангелски език“. Те са един вид ритуално слово, а правилно изреченото слово е действаща сила. Коледарите и сурвакарите не гонят демоните със сила, а въвеждат ред чрез слово и благословии. Същото е и с ангелското Слово – „Да бъде светлина“, „Роди се Спасител“.
Младият мъж, когато е в ролята на коледар или сурвакар, се превръща в преходна фигура. Тогава той нито е съвсем човек, нито напълно от „оня свят“, защото коледарите и сурвакарите са народния образ на ангелите, а ангелите са техния небесен образ. Едните слизат от небето, другите идват от нощта, но и едните, и другите носят благослов вместо съд и страх, песен и благослов вместо наказание. Коледарите и сурвакарите влизат с благослов във всеки дом в най-тъмното време на годината. Ангелите слизат на земята за да възвестят Рождеството, да благославят и да донесат светлина. Коледарите и сурвакарите спират да обикалят след определен момент, както и ангелите се оттеглят, след като вестта е възвестена. След това светът вече може да дочака Кръщението, редът постепенно се възстановява, хаосът приключва на Богоявление.
Коледно-Новогодишната украса.
Коледната елха е не само украса. По празниците тя се превръща от обикновено в космическо дърво, в универсален архетип на Световното дърво /axis mundi/, символ на живота, който не умира. Този символ се среща във всички митологии и религии. Това е Игдрасил от скандинавската митология, Дървото Бодхи при будистите, Световното дърво при славяни, тюрки, шамани. Неговите корени се намират в подземния свят, в миналото, стволът в човешкия, а клоните проникват в Божествения свят, в бъдещето. Така коледното дърво се явява като карта на Космоса. Християнството „прекодира“ символа, но в основата си той остава непроменен – вечнозеленото дърво е равносилно на вечния живот в Христос. Светлините за украсата на коледната елха символизират Божествената светлина, а върхът, увенчан със звезда символизира не само Витлеемската звезда, но и небето, небесното царство. Ритуалът по поставяне и подреждане на елхата всъщност е ритуал за подреждане на космоса в миниатюра. Коледно-Новогодишното дърво по правило стои в центъра – на дома, на общността както Световното дърво стои в центъра на нашия свят.
Елхата е народно-ритуален образ на Световното дърво, а Кабалистичното дърво е философско-мистична карта на същия този принцип. Кабалистичното Дърво на живота не е „дърво“ в ботанически смисъл, а диаграма на битието. То също е космическа ос, която свързва световете – символично, метафизично, митологично. И тук има украса от светлини. Красивите стъклени топки символизират 10-те сефирота, а гирляндите играят ролята на пътищата по Кабалистичното дърво. Така, без да осъзнават, хората интуитивно възпроизвеждат структурата на Дървото на живота.
Предците ни не са украсявали елхи. Те са представяли символа на Световното дърво по различен, бих казала по уникален начин. От една страна това е бъдникът – специално дърво, което е отсечено, окастрено и внесено в дома по ритуален начин и, което трябвало да гори в огнището през цялата празнична нощ, защото се вярвало, че по него от небето ще слезе Млада бога, Новото Слънце. От друга страна Светът и Световното дърво са олицетворени в миниатюра от прясната пита за Бъдни Вечер и погачата за Коледа, в центъра на които е забучена украсена дрянова или чемширова клонка. Сурвачката за Нова Година също е символ на Световното дърво.
Елхата, бодливата зеленика, глогът и дрянът са обединени от нещо много важно – те носят живот точно тогава, когато светът изглежда мъртъв, а това ги прави естествени символи на устойчивост и скрита жизнена сила, на преходът през смъртта към обновление. Глогът е дървото на границата между световете. Той предпазва от зло и зли сили и за това се засажда на граници – между село и пустош, между живи и мъртви. Дрянът е също и символ на Световната ос, на устойчивостта. В нашата народна традиция той е символ на здраве, издръжливост и дълголетие. От дрянови клонки се правят сурвачките за посрещането на Новата Година, които също олицетворяват Дървото на живота. С дрянови пъпки се гадае за здраве и плодородие и на Коледа, и на Нова Година. Дрянът е жилав и як. Той цъфти най-рано от всички дървета и храсти, но плодовете му узряват най-късно. Според една народна приказка при подялбата на растенията Дяволът се писал много хитър и си избрал дряна, защото решил, че след като той цъфти най-рано, най-рано ще даде плод. Но се излъгал, защото дренките зреят чак в късна есен.
Много важни персонажи по празниците се явяват Дядо Коледа и, в миналото – Дядо Мраз. Първообраз на Дядо Коледа или още Санта Клаус е свети Николай Мирликийски, тайният благодетел на бедните и угнетените. Съвременният Санта Клаус носи червен кожух с бял пух. Той е силен, закръглен и винаги в добро настроение, живее на Северния полюс и доставя подаръците с летяща шейна, впрегната с елени. Влиза през комина тайно през нощта. За приготвянето на подаръците разчита на дружина от джуджета. Най-популярен е в Западна Европа и САЩ.
Българският Дядо Коледа е по-близък до народните представи. Той е с по-скромен, „дядовски“ образ и олицетворява християнския дух. Той обикновено се придвижва пеша и носи подаръци на децата и за Рождество, и за Нова Година. Неговият кожух е традиционно червен, но в по-стари времена е бил по-скоро кафяв, по-близък до народната традиция. Днес в България най-често виждаме хибрид – нарича се Дядо Коледа, изглежда като Санта Клаус, но идва и на Коледа, и на Нова Година, а много хора още помнят Дядо Мраз от детството си.
Дядо Мраз е висок и строг, с осанка на магьосник. Той носи жезъл и в никакъв случай не влиза през комина. Неговият персонаж произлиза от славянската митология и е свързан с посрещането на Новата Година, когато носи подаръци за децата. Негова помощничка е внучката му Снежанка. Кожухът му е със син или светлосин цвят, като често е украсен със сребърни мотиви.
Благодарение и на обичаите и ритуалите, и на милостта и отзивчивостта през времето на преходния период от стария ред към новото начало, злите сили на хаоса биват обезсилени и редът постепенно се възстановява.
17.12.2025 г. Ели Маринова