Самодивите

Те живеят накрай света, Усвет, където е дворецът на Слънцето и само свраката знае как да намери жилището им. Защото свраката е единствената помощничка на самодивите, когато те вършеят вълшебното самодивско цвете смил. А кукувицата винаги знае кога самодивите ще дойдат по нашите земи. За това именно тя ни известява пристигането им на Благовец.

Самодивите са вечно млади и красиви вълшебни създания с дълги руси коси. Те са облечени в бели прозрачни ризи и яздят елени със златни рога. Самодивската сила се крие във вълшебния колан на нейната риза. Ако някой успее да открадне самодивски колан, той добива власт над самата самодива.

И точно така се случило с един млад момък, който в ранна пролет замръкнал в гората. Момъкът се страхувал да броди през нощта в гората, за това си направил легло от папрат и шума до един бистър горски извор и легнал да спи. Но посред нощ го събудили смях и музика, като от звън на сребърни камбанки. Нощта била звездна и светла и момъкът видял в извора да се къпят чудно хубави девойки, а вълшебните одеяния и колани били оставени на брега. Очарован, момъкът се промъкнал да види това чудо невиждано. Той успял да открадне една от самодивските премени заедно с колана, а сетне се скрил. Когато самодивите излезли от водата и започнали да се обличат, една от тях извикала за помощ, защото ризата й била изчезнала. Другарките й зафучали из гората да дирят крадеца и да го накажат начаса. Търсили го чак до настъпването на деня, когато трябвало да си отидат и така и не го намерили. Отишли си те, а край извора останала само една девойка, която нямала нито с какво да се облече, нито с какво да се препаше. Тогава момъкът се показал, облякъл самодивата в своята риза, хванал я за ръка и я отвел у дома си.

Как не го молила, какво не му обещавала самодивата, за да й върне, ако не ризата, то поне колана, но момъкът не склонил. Така те заживели в неговата бедна колиба. Смирената самодива се превърнала в добра и грижовна домакиня. Тя родила на мъжа си и две хубави деца. Самодивата наистина била добра стопанка и грижовна майка, но нито за миг не забравяла коя е и откъде е дошла. Веднъж решила да почисти затрупания стар кладенец в дъното на двора и не щеш ли, там намерила това, което търсила от години. Занесла вълшебната си премяна в колибата, простила се нежно с невръстните си дечица, преоблякла се и мигом излетяла през комина. Никой никога повече не я видял. Децата й пораснали, макар без майка, красиви като нея, здрави и умни, а мъжът й останал да тъгува цял живот по из чезналата самодива.

Понякога се случва и самодива да се влюби в обикновен  момък. Тогава тя му прави любовна магия и той отива при нея сам. От този момент нататък момъкът престава да съществува за света на живите.

Хората разпознават самодивите по свирнята на гайда и тъпан посред нощ, защото самодивите обичат да се веселят тогава. Те правят трапезите си под вековни дървета, като често предпочитат ореховата сянка. Там, където е имало самодивска трапеза или самодивите са играли хоро, трева не никне, а само отровни гъби. Който стъпи на това място уградисва, разболява се от самодивската болест. По същата причина не бива да се стъпва на бунището, на местата под стрехите и под капчуците. Самодивска болест могат да лекуват врачките и билкарите с баене и поливки. От уградисване лекуват и калушарите през Русалската неделя. Като предпазна мярка срещу гнева на самодивите хората носят чесън и пелин в дрехите си, а на Еньовден, Петковден, Архангеловден и през Русалската седмица изпълняват различни магически ритуали за предпазване от самодивския гняв и за омилостивяване на самодивите.

Случвало се е обикновен човек да попадне на самодивска сватба. Тогава самодивите не го бъхтят, а го канят на трапезата и на хорото. Така той цяла нощ пирува и се весели, а преди разсъмване самодивите го изпращат да си ходи с гърне, пълно с жълтици. Но когато слънцето изгрее и човекът понечи да са порадва на имането си, вижда че в ръцете му се хили стар конски череп. От тук идва приказката „самодивско злато”.

Има и други самодиви – стари, грозни и раздърпани. Техните колани никой не иска да краде. Наричат ги нави. Те живеят в блатата и, за разлика от другите самодиви, не могат да лекуват хората, а само ги разболяват. Навите пакостят на родилките и на новородените. Те предизвикват спиране на кърмата и родилна треска, отнемат съня на новороденото и го карат да плаче до пълно изнемощение.

За предпазване от нави в миналото хората са извършвали редица магически ритуали, спазвали са и определени забрани.

Змейовете и самодивите наистина са вълшебни и магически създания, които продължават да вълнуват въображението на хората. Към тях трябва да се отнасяме както с почит и уважение, така и с голямо внимание, защото те могат и да помагат, но и да вредят сериозно, ако ги разгневим.

Ели Маринова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.