Лада е богиня на красотата, любовта и щастието у древните славяни. Тя е пазителка и на домашното огнище. Богинята е един от главните персонажи в славянския пантеон. Лада е образът на жената, която е готова да се омъжи, тя е символ на любовта, която води девойките до олтара.
В българската народна митология образът на богинята на любовта се е утвърдил в един много красив и романтичен ритуал, наречен Ладуване. По правило ритуалът се извършва от момите в предженитбена възраст срещу Васильовден или след него, но срещу всеки голям празник винаги се изпълняват подобни момински ритуали. През Тодоровата седмица устройват Пепелница и Насяване на просо, на Гергьовден и на Еньовден напяват пръстени. Така гадаенето за любов се вплита в календара на народната ни традиция през цялата година.
Според това на кой празник се извършва обреда, водата, в която са потапяни китките или пръстените, се нарича васильовска или цветна, но тя винаги е мълчана. Мълчаната вода има огромна сила. Тя се използва не само при Ладуването. С нея се замесват и празничните обредни хлябове.
Преди празника, още от вечерта три моми наливат „мълчана” вода в един котел от три чешми или от „ляв“ извор. Занасят го в двора на целокупна къща, където през годината няма починал човек, пускат в него малко просени зърна и го скриват под трендафил. Под трендафила всички моми потапят белязаните си с разноцветни вълнени конци китки или пръстени, спазвайки пълно мълчание. Накрая покриват котела с червено було или с женска риза и оставят мълчаната вода да преспи под звездите.
На сутринта момите отново се събират около котела с мълчаната вода, която е преспала под звездите и е получила от тях магическа сила. Тогава едно дете-изтърсак, ерген или стара жена започва да вади китките една по една от водата, а момите пеят кратки песни-припевки за всяка китка, без да знаят чия е, като по този начин предричат за какъв ерген ще се омъжи притежателката на съответната китка. Песните са алегорични и шеговити, като например: „През дол бяга, цървул стяга, Ладо-льо”, тоест женихът ще да е хайдутин; „Босо зайче на рътлина“ (ерген сирак), „На стол седи, кофи държи“ (ерген кръчмар) и други подобни. След като всички китки са получили своето послание, момите вземат по няколко просени зърна от котела, които също са придобили магическа сила. Вечерта всяка от тях ще ги сложи под възглавницата си с надеждата да сънува момъка, за когото ще се омъжи до края на годината.
Ели Маринова