Обичаят Пеперуда няма точно фиксирана дата в календара. Той се изпълнява през пролетно-летните празници или при продължителна суша. В различните райони на страната пеперудата има различен вид. Най-често тя е сираче; родена първа или последна (изтърсак) в семейството. Задължително е да е девствена. На места ролята на момичето изпълнява кръглата дъска, с която жените мятат хляба в пещта или дървена кръстачка (дудул). Пеперудата най-често е гола или облечена в стара детска риза. В уречения ден момичетата се събират край реката и обвиват пеперудата с бъзови клонки, покриват главата й с червено було, върху което закрепват кокалче от безименен гроб и жива жаба.
Пеперударките също трябва да са „чисти”, без мензис и девствени. Те са боси и с разпуснати коси. Групата се предвожда от старица или вдовица. Като пеят песни за измолване на дъжд, пеперударките посещават всяки къща в селото. Стопанките ги посрещат, всяка с котле вода, което изсипва върху пеперудата, тя се тръска от водата и “лети”, а придружителките й пеят: „Пеперуда ходи, на Бога се моли: дай, Боже дъжд, да се роди ръж…”. Стопанката изнася ситото, пълно с брашно, поръсва с него пеперудата, „за да вали ситен дъждец”, а после го търкулва и, ако то се захлупи, вярват че ще завали и годината ще е плодовита. Накрая жената дарява момичетата с брашно, мас, яйца, боб и други продукти.
Обикаляйки из селото пеперударките се спират при всеки водоизточник, пръскат се с вода и пеят за дъжд. Така се връщат при реката, където събличат пеперудата, хвърлят зелената й премяна по течението, изкъпват и нея и себе си, и се връщат в село, където старите жени са приготвили обща трапеза със по-голяма част от събраните продукти. Това, което остане неупотребено, сирачето отнася в дома си. На много места в деня на пеперудата се обрича общоселски курбан и се прави молебен за дъжд.
Непосредствено след Пеперуда се изпълнява обичая Герман.
Ели Маринова
