На този въпрос е и трудно, и лесно да се отговори. Най-общо казано психометрията се занимава с „четене” на информация от предмети. Това ”четене” ни връща назад във времето, но често психометърът вижда и напред във времето, тоест успява да предскаже бъдещето. Но за да успеем да интерпретираме вярно тази информация, трябва да сме научили поне малко най-стария език на планетата, този на символите.
Както всички знаем, тук на земята, ние имаме пет сетива – осезание, обоняние, слух, вкус и зрение, които ни служат за ориентири в материалния свят. Но всички имаме и едно специално, шесто сетиво, наречено интуиция. Както и при другите ни сетива, при един човек интуицията е по-слаба, а при друг – по силна, но на света няма човек, който да е лишен от интуиция. Дори е възможно, човек с по-слабо развита интуиция, ако има мотив и желание и започне търпеливо да учи, да я развие до едно по-високо ниво и да покаже забележителни резултати.
Освен ясновиждането и ясно чуването, психометрията, телепатията и емпатията спадат към нашето шесто чувство. Много често сигналите на интуицията са по-скоро на подсъзнателно ниво, информацията идва по един не толкова забележим начин, както от петте ни основни сетива и на нас ни е трудно да я разчетем по един съзнателен и сигурен начин. Тук става въпрос за предчувствия, усещания, несигурни и не съвсем на място емоции. Като пример мога да дам напрежението и тревожното чувство на човек, който в момента няма повод да се тревожи, защото е на празник, на приятно пътешествие или просто си стои вкъщи, занимавайки се с любимото си хоби. Възможно е околните да го попитат какво става, защо си напрегнат, а отговорът е за нещо близо или около ежедневните му проблеми. Но на другия ден Госпожа Съдбата му сервира неочаквано изпитание, което няма нищо с делничните му грижи. Тоест човекът несъзнателно е усещал идващото изпитание и се е подготвял за него. И още – често сме чували за някой, който в последния момент не се е качил на самолет, влак или кораб, отказал е да отиде на купон или нещо подобно, намирайки си някаква причина и това го е спасило от катастрофа или друга сериозна неприятност. Това е Интуицията ни, която работи за нас, а ние трябва да се научим да я слушаме и да я разбираме, да й вярваме. Поне до колкото можем.
Случвало ли ви се е да подреждате вещите си, тръгвайки на път, да ровите из документите си или в библиотеката си, да разглеждате албуми със стари снимки и внезапно, без всякаква връзка с тази дейност, да ви връхлетят стари спомени или странни мисли и чувства? Когато подреждате библиотеката си, вземайки в ръка отдавна забравена стара книга, да ви се поиска отново да я прочетете, припомняйки си удоволствието от четенето или от общуването с близък човек по повод тази книга? Това именно е психометрия – вземайки в ръка предмета, вие успявате да „прочетете“ с дланите и пръстите си това, което е запазило като емоция книжното тяло, а не съдържанието на самата книга например. Всъщност един опитен психометър, вземайки в ръка запечатан плик, може да прочете съдържанието на писмото вътре. И това не е номер или фокус, това е висша интуиция.
Най-простичкият пример за прилагане на психометрия е гадаенето на кафе. Гадателят взема в ръце чашката с отцедената утайка, съсредоточава се във фигурите и започва да говори… Гадаенето на кафе според мен е сериозен ритуал. Но аз лично съм присъствала на гадание на кафе и по пластмасова чаша, а веднъж и на гадаене по пластмасова чаша от минерална вода. Искам да подчертая, че при тези необичайни случаи, гадателят се справи така добре, както и при класическо гадаене на кафе. По принцип гадателят и клиентът му се събират на този ритуал специално, защото това не е обикновена приятелска среща, въпреки че често се случва и така. Всеки сериозен гадател на кафе има точно определени чаши и прибори за тази цел. Докато пие кафето си, клиентът мисли за проблема, който го интересува и оставя емоционален „отпечатък” върху чашата с устните и ръцете си и гадателят по-скоро чете тази информация, а не фигурите на утайката, които само го водят.
Трябва да подчертая, че присъстващите на сеанса, ако са пряко заинтересовани, могат да повлияят на резултата, защото гадателят може да възприеме тяхното емоционално отношение към проблема и то да се отрази на неговата работа. В много случаи гадателят прочита не само миналото и бъдещето на клиента си, но и неговите силни стремежи и желания, които той може да интерпретира като бъдещи събития.
При психометрията влизат в действие доста дарби – ясновидство, емпатия, медиумство, дори телепатия и телеметрия. Резултатите са право пропорционални на умението на гадателя да разбира информацията, която чете и да я интерпретира правилно. Много е важно и присъстващите на сеанса да не се намесват в процеса. Добре е всеки сеанс да се документира, защото много от уточненията могат да дойдат по-късно.
Всъщност всички ние, в по-голяма или по-малка степен сме психометри, искаме ли това или не. Много често не съзнаваме, че психометрията ни е връхлетяла внезапно. Ще дам пример – едно момиче, което имаше не много сигурна романтична връзка с едно момче. Веднъж било изпратено от въпросното момче късно вечерта, наметнато с неговия пуловер. Когато се прибрала, тя осъзнала, че е забравила да върне пуловера, но било вече късно. За това тя го прибрала в плик и решила да го върне при първа възможност. След няколко дни, като подреждала нещата си, тя взела този плик в ръце и веднага била обхваната от трескавото желание да се обади на приятеля си. Отворила плика и видяла пуловера. Дотича объркана, каза ми какво е станало и попита какво се случва. Оказа се, че приятелят й много държи на връзката си с нея, но нямал смелост да направи решителната стъпка. Докосвайки плика с неговия пуловер, приятелката ми е почувствала силното желание на момчето да е с нея.
Примерите могат да бъдат много. Моята баба винаги ми казваше да не оставям дрехите си на леглото си и да не сядам на него облечена с връхни дрехи, за да не сънувам през нощта дневните си грижи. Именно грижите, защото по правило щастието няма история. Историята – това са борбата да постигнем целите си, надеждите, последвани от разочарования, неочакваните обрати, за добро или зло, преодолените трудности, това е приказката до щастливия край. Когато щастието бъде постигнато, просто няма за какво да се пише и да се разказва.
И още един пример. Когато сме на място, където се провеждат едни и същи действия, например репетиционна или изпитна зала, без някога да ни се е случвало, можем да изпаднем в сценична треска, усещайки притеснението на изпитваните хора, които са били на мястото преди нас.
Но психометрията не е само любителско занимание. Много хора, откривайки тази дарба, й се посвещават изцяло. Нека да си спомним книгата на Стивън Кинг „Мъртвата зона”, в която е описан животът на човек, получил дарбата си след като е прекарал дълго време в кома. Откривайки и осъзнавайки тази дарба, той посвещава живота си да помага на хората около себе си.
Практикуващите психометрия са невероятно сензитивни, но от тях се изисква и да са разумни и практични личности, за да дават вярна и разбираема информация. Много от тях дори посредством дарбата си помагат на полицията за разкриване на тежки престъпления. Но както при много случаи в живота, двама психометри ще дадат различни, но допълващи се резултати, тъй като са различни хора и възприемат нещата по различен начин. Често психометърът се въплъщава в човека (или в животното) по чиито предмет се прави сеанса. Всичко това говори, че хората, занимаващи се с това дело отдават много голяма енергия в процеса на работата си. След проведен сеанс много от тях се оплакват от прекомерна умора или най-малкото от замайване и световъртеж.
За да се запознаете лично с проблема, можете да си направите сеанс. Някой трябва да играе ролята на сензитива, а друг да е наблюдателя. Изберете стара вещ – книга, украшение или дреха, която навява спомени, която е била важна за конкретния човек. И нека играещият ролята на психометър да се опита да я „прочете”, а вие записвайте резултата. Сигурна съм, че ще ви бъде интересно.
Ели Маринова
