Седмицата след Петдесетница нашиат народ е нарекъл Русалска неделя. През тази седмица по селата обикалят дружини от русалии, наричани още калушари. Те се състоят от нечетен брой момци и мъже, водени от ватафин, предварително подготвени и обучени за магическите ритуали, които ще изпълняват. По принцип тази „длъжност” се наследява по пряка линия, като знанието за ритуала се предава от баща на син.
Калушарите са облечени в нови бели дрехи, а калпаците им са окичени с лековити билки. Всеки от тях носи тояга от леска, явор или дрян, които се явяват магически дървета за предпазване от зли сили. Всяка дружина има и свое знаме. Дружините обикалят селата през цялата седмица и лекуват от самодивската болест. Ако се случи да се срещнат две дружини, срещата завършва с бой и победената дружина губи правото си да лекува.
Лекуването се извършва чрез специален обреден танц. Под звуците на музикален съпровод, при пълно мълчание калушарите се нареждат в кръг около болника и заиграват своя танц. Тъпънът бие все по-бързо и по-бързо и постепенно калушарите изпадат в транс. Накрая ватафинът чупи с тоягата си гърне с жива вода, болният побягва, а мястото му се заема от един от русалиите.
В края на Русалската седмица калушарите се пречистват в черква и едва тогава могат да поемат обичайните си задължения.
Ели Маринова
