За философското злато

От зората на времето до днес всички се стремим и към материално благополучие, и към духовно израстване. Тези две начала са се преплели много тясно и в битието, и в съзнанието на всеки един от нас. Така градим отношенията, културата, бъдещето си. Вървим от миналото, от митовете и легендите за богове, герои и героични подвизи, към звездите в буквален и преносен смисъл. И навсякъде присъства златото – като благороден метал, като валута, като духовен символ.

Във всички митологии, религии и духовни учения златото присъства и на материално, и на духовно ниво. Боговете на Слънцето, чиито атрибути са златни, са многобройни. Стрелите на Аполон, короната на Хелиос, ладията на Ра, в която той плува от изгрева към залеза са от злато. Златният дъжд, проникнал в покоите на Даная е символ на слънчевите лъчи, които оплождат земята с божествени семена, а златните слънчеви стрели на Аполон поразяват със слънчев удар порочните и грешни люде.

Един от най-интересните и вълнуващи митове е митът за Язон и Златното руно, а то е многолик символ и като цвят, и като свещено животно, което Зевс язди по небето, и като заветна цел. Агнето, което по-късно се превръща в овен, винаги е било символ на чистотата и невинността, а златото по принцип е върховно съкровище във всеки един смисъл. Но това съкровище не е обикновено, то никога не е могло да бъде придобито с обикновени средства и по обикновения начин. Така златото от обикновен метал, се е превърнало в мощен духовен символ, а търсенето му – в стремеж към духовно просветление, в стремеж за постигане на непостижимото. За да бъде постигната тази заветна цел, е трябвало да бъдат преодолени много препятствия, да бъдат извършени героични подвизи. На първо място Търсещият герой е бил длъжен да се пребори с тъмните страни на своята природа, със собствените си демони, символизирани от дракона, който пази Златното руно и от Медея, черната магьосница, изкусителката и безмилостната отмъстителка. Във всички митове Златното руно, символът на просветлението и духовното израстване, е било скрито в тайнствена, вълшебна гора, в която дебнат страшни чудовища, то е било закачено на вековно дърво, символизиращо Дървото на Живота. И Търсещият е трябвало да премине през всички тези изпитания, да се пребори с демони и чудовища, да убие дракона, за да се сдобие със заветния трофей.

Във всички учения и религии златото като метал е символ на просветление, святост, неподатливост към разваляне и пороци, мъдрост, устойчивост, равновесие, превъзходство и богатство, но не точно в материален смисъл. Още от зората на човечеството хората са търсели това неземно съкровище, опитвали са се дори да го сътворят и така се е стигнало до идеята за философския камък или Живото злато. Това е камъкът на херметиците и алхимиците. Той олицетворява постигането на единство между всички противоположни начала, постигане на цялостност и просветление, на вечна младост и вечен живот.

Слънцето и Луната, Кралят и кралицата, сярата и живака символизират героя или адепта, които са минали през всички изпитания, които са пребродили царството на Хадес и са се върнали от там в света на живите, за да възкръснат отново в цялостен и завършен вид като Хермафродит, детето на Хермес-Тот, придобили мъдростта на Афродита Урания, небесната любов. Именно техният опит символизира философския камък, философското злато. Това е Великото Дело, достигането до заветната цел, постигането на съвършенството. Философското злато не е обикновено злато нито по цвят, нито по вещество, както се пише в старите алхимични трудове, то е Светлина и Просветление, въплъщение на Божественото, на Логоса. И, дори когато е потопено в мърсотия, то не губи блясъка си и не се поврежда. Често Живото злато е наричано Свещен хляб, символ на чистата светлина, на Духовното съкровище. Предполага се, че тази субстанция има чудотворни свойства, като позволява превръщането на обикновени метали в благородни, най-вече в злато. То също може да лекува всякакви болести, да осигурява дълголетие и вечна младост, дори безсмъртие.

Винаги се е смятало за непостижимо да намериш Живо злато, да създадеш философски камък, но нека не забравяме, че във всеки от нас свети Божията искра. Не е задължително всички да се стремим към подвизите на Херкулес или Язон, защото всички ние носим това съкровище в себе си, без дори да подозираме. Когато работим и реализираме възможностите си, ние не само получаваме материална отплата за това, но трупаме и професионален, житейски и духовен опит. Философското злато, което носим в себе си, не може да бъде повредено от никакъв порок или лоша мисъл.

Ели Маринова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.