Кукерите

През Сирната или през Тодоровата седмица в Източна България по къщите обикалят кукерски дружини, съставени от мъже и ергени. Главните действащи лица в това представление са преоблечения и маскиран като млада булка, невеста или ханъма, ерген и преоблечената баба. След тях вървят мъжете им – младоженецът (зетят) и дядото (старецът, старият кукер). По нататък следват доктор, поп, мечкар с мечка, цар, царица, бирник, лазарки и още много други, наречени арапи, семейни, бабугери. Всички кукери са облечени в обърнати наопаки кожуси или в специално ушити костюми от кози и овчи кожи, а на главите си носят рогати маски, украсени с изкуствени бради. Целта на всички е да изглеждат колкото се може по-страшни и ужасни, за да помогнат за прогонването на злите сили и да предизвикат плодородие. Всеки кукер е опасал кръста си с колан със звънци и хлопки, та когато шествието минава по улиците, да се чува оглушително дрънчене и звънтене. Не стига това, ами в този карнавал са ангажирани и селските свирачи.
Всеки кукер носи дървена калъчка или сабя, с боядисано с кървавочервена боя острие, оформено като фалос. С тези оръжия кукерите бодат и удрят младите жени, за да раждат.
Във всеки двор те разиграват сценка с подчертано еротичен характер. Стопаните посрещат кукерите като скъпи и желани гости и ги даряват с брашно, яйца, боб, царевица и други продукти. Най-важният момент в кукерските игри е заораването на селския мегдан. Игрите завършват с общо къпане на участниците в реката и общоселско хоро. С част от подарените продукти кукерите си устройват трапеза, а останалото продават на търг, спечелените от продажбата пари даряват на училищното или на църковното настоятелство.
Ели Маринова