Кукерите

През Сирната или през Тодоровата седмица в Източна България по къщите обикалят кукерски дружини, съставени от мъже и ергени. Главните действащи лица в това представление са преоблечения и маскиран като млада булка, невеста или ханъма, ерген и преоблечената баба. След тях вървят мъжете им – младоженецът (зетят) и дядото (старецът, старият кукер). По нататък следват доктор, поп, мечкар с мечка, цар, царица, бирник, лазарки и още много други, наречени арапи, семейни, бабугери. Всички кукери са облечени в обърнати наопаки кожуси или в специално ушити костюми от кози и овчи кожи, а на главите си носят рогати маски, украсени с изкуствени бради. Целта на всички е да изглеждат колкото се може по-страшни и ужасни, за да помогнат за прогонването на злите сили и да предизвикат плодородие. Всеки кукер е опасал кръста си с колан със звънци и хлопки, та когато шествието минава по улиците, да се чува оглушително дрънчене и звънтене. Не стига това, ами в този карнавал са ангажирани и селските свирачи.
Всеки кукер носи дървена калъчка или сабя, с боядисано с кървавочервена боя острие, оформено като фалос. С тези оръжия кукерите бодат и удрят младите жени, за да раждат.
Във всеки двор те разиграват сценка с подчертано еротичен характер. Стопаните посрещат кукерите като скъпи и желани гости и ги даряват с брашно, яйца, боб, царевица и други продукти. Най-важният момент в кукерските игри е заораването на селския мегдан. Игрите завършват с общо къпане на участниците в реката и общоселско хоро. С част от подарените продукти кукерите си устройват трапеза, а останалото продават на търг, спечелените от продажбата пари даряват на училищното или на църковното настоятелство.
Ели Маринова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.