Таласъмите са няколко вида.
Има домашни таласъми, които живеят на тавана и пазят къщата. Те не бива да се безпокоят. Дори и някой обитател на тази къща да види таласъма, било във формата на змия или като дребно тъмно привидение, той не бива по никакъв начин да се опитва да го заговаря. Почит на домашния пазител се засвидетелства с колаче или кравайче хляб по празниците.
Таласъм е и пазителят, стопанинът на заровеното имане. Той е възникнал от магия или клетва, изречена по време на заравяне на имането. Обикновено това са пари, наречени ступанити, клети (прокълнати) пари и ако някой ги изрови без съответния ритуал, той ще умре. Веднъж в годината, срещу голям празник, най-често по Благовец, стопанинът се явява като пламък над мястото, където е закопано имането. Ако човек види този пламък и хвърли дрехата си отгоре, имането излиза на повърхността и лесно може да бъде изровено. Преди това обаче, върху мястото се изсипва пепел, събирана от огнището по време на мръсните дни, наречена погана пепел, за да се разбере каква жертва иска таласъмът. Каквато стъпка има на сутринта в пепелта, такъв курбан трябва да се направи.
Има и други таласъми, тоест пазители. Това са зазиданите сенки на хора или животни в темелите на каменни сгради или мостове, които трябва да пазят градежа, да осигурят неговата здравина и дълговечност. Те се явяват на живите нощно време като призраци. Често стенат, плачат, пеят или викат. На такъв таласъм в никакъв случай не бива да се отговаря, защото който му отговори ще ослепее или ще онемее. Всички таласъми, които се явяват зли сили, се боят от светлина, огън, молитва, кръст и тамян, от кукуригането на първи петли.
Ели Маринова
