Думата „таласъм“ произлиза от гръцкото τελεσμα – жертва, оброк, през турски telsem, от арабски. tilsem) – със значение у турците „талисман, магически предмет“.
В нашата народна традиция таласъмите са няколко вида и се делят да добри пазители и зли сили, от които трябва да се пазим. Всички таласъми, които се явяват зли сили, се боят от светлина, огън, молитва, кръст и тамян, от кукуригането на първи петли.
Злите, злотворни демони се крият под мостовете, зад чешмите или в основите на сгради, когато в тях са „зазидани“ сенки на млади мъже или жени. Предците ни вярвали, че 40 дни след зазиждането на сянката човекът умира, а сянката му се превръща в таласъм-пазител. Нощно време тези таласъми най-често пеят, плачат или викат. Ако сянката е на мома или невеста, окъснелите пътници я виждат като призрак как преде и пее. Ако сянката е на ерген или на млад мъж, гой свири на кавал и примамва пътника със свирнята си.
Зазиданите сенки на хора или животни в темелите на каменни сгради или мостове, които трябва да пазят градежа, да осигурят неговата здравина и дълговечност не бива да се заговарят, защото който го направи, той ще ослепее, онемее или дори може да се парализира.
Зли са и таласъмите, които се настаняват в изоставени сгради и тежко на този, който е решил да влезе в такава къща или колиба. Подобни таласъми понякога се настаняват и в обитавани къщи. Тогава те започват да пакостят до такава степен, че да накарат хората да изоставят дома си.
Таласъм е и пазителят, стопанинът на заровеното имане. Той е възникнал от принесена жертва, магия или клетва, изречена по време на заравяне на имането. Обикновено това са пари, наречени ступанити, клети (прокълнати) пари и, ако някой ги изрови без съответния ритуал, той ще умре. Веднъж в годината, срещу голям празник, най-често по Благовец, стопанинът на заровеното имане се явява като син пламък над мястото, където е то е закопано. Ако човек види този пламък и хвърли дрехата си отгоре, имането излиза на повърхността и лесно може да бъде изровено. Преди това обаче върху мястото се изсипва пепел, събирана от огнището по време на мръсните дни, наречена погана пепел, за да се разбере каква жертва иска таласъмът. Каквато стъпка има на сутринта в пепелта, такъв курбан трябва да се направи. Понякога, след принасянето на жертвата, от земята се появявал духът на огромна змия с корона или с голям скъпоценен камък на главата. Тя питала иманяря какво иска – закопаното имане или знание и мъдрост и уважавала избора му.
В добрия си вариант таласъмите са пазители на дома, стопанските постройки и нивите. Те са пазители и на лековити извори и на чешми, от които блика, ако не лековита, то чиста, бистра и вкусна вода. Тези таласъми не бива да се закачат по никакъв начин, защото могат да се разгневят. Те са благосклонни към индиректното показване на почит. Народът ни е нарекъл тези таласъми сайбия, наместник и прочие.
Добронамерени са и Домашните таласъми, които обикновено живеят на тавана или в мазето и пазят къщата. Те не също бива да се безпокоят. Дори някой обитател на тази къща да види таласъма, било във формата на змия или като дребно тъмно привидение, той не бива по никакъв начин да се опитва да го заговаря. Почит на домашния пазител се засвидетелства с колаче или кравайче хляб по празниците.
Има и още един вид пазители на дома, които народът ни е нарекъл „стопани“. Стопан е духът на покоен прародител, който бди над къщата и имота на тези, които са останали след него. Почитта към него се изразява с комат хляб или кравайче оставено до огнището по празниците.
Ели Маринова