Змеят, наричан още дракон, присъства в митологиите на всички народи по света. Понякога той е добър, понякога е лош, но винаги е вълшебен, магически, очарователен.
Произходът на змея е неясен и легендарен, но във всички митологии по света змейовете и драконите имат силно и знаково присъствие. Според нашата народна митология в змей се превръща 40 годишен шаран или гущер, невидян никога от човешко око; в змей се превръща недоубит или вдигнат от вихрушка смок; в змей се превръща яйцето, снесено и излюпено скришом от кокошка. Змеят има златни крила и е покрит със златни люспи, опашката му е като на змия или риба, а главите му може да са три, пет, седем или девет. Той може да е благосклонен към хората, но може и да им е лют враг. Халата и ламята представляват женския вариант на змея. Приказката за тримата братя и златната ябълка, в която царските синове се борят с крадливата ламя е една от най-популярните в българското народно творчество, а за Змеица-Златокрилица се пее и разказва по цяла България. Прочут по целия християнски свят е свети Георги Победоносец, който предизвиква на двубой и побеждава злата хала, заключила за хората небесните и земните води и чиито празник се чества малко след Лазаровден и Цветница.
Змеят живее в пещерите на високите и непристъпни планини. Напролет, преди да слезе при хората, той се изкъпва в планински поток или извор и сменя люспите си. Навсякъде вярват, че тези люспи са лековити. Те се използват за отвара при змейчевата, любовната болест. Когато е готов, змеят прелита над селата и каца на клоните на големи стари дървета, наречени змейчеви, настанява се при змейови кладенци или извори, над които растат вековни дървета, а когато е сред хората се прикрива по различен начин: превръща се в левент момък с руси коси, в огън, в златен наниз, в пауново перо, във въглен или в животно. Ако девойка намери златен наниз, пауново перо или въглен и ги вземе за себе си, тя се влюбва в змея. Създалата се връзка трудно може бъде разкъсана, защото момата вече е попаднала под влиянието на змеевата магия.
Змеят и халата крадат моми и ергени за да ги любят. Омагьосаните от змей хора се наричат змейчеви. Те са изпити и бледи, с болнав вид. Змеят идва при тях нощем, като влиза през комина, а през деня се превръща в левент момък с руси коси. От връзката на човек със змей или самодива се раждат деца-змейчета, витяци, юнаци с крилца под мишниците си. Те са необикновено смели, силни и красиви. Тях куршум не ги лови, сабя или нож не могат дори да ги докоснат. При раждането на такова дете девет вдовици или чисти моми се събират в една къща и за една нощ изпридат, изтъкават и ушиват ризка за новороденото. Вярва се, че облечено с тази риза, детето става непобедимо и може да надвие халата. Легендата за Филип Тотю разказва, че той се родил с риза, а под мишниците му имало крилца. Той бил безумно смел и неуязвим, не можел да бъде нито посечен със сабя нито убит от куршум. Турците треперели от страх само като чуели името му.
Когато мома или момък биват омагьосани от змейчевата магия, любовната болест може да се лекува само от баячки и билкарки чрез опушване с лековити треви или с поливки. Използват се главно чемерика и вратига. За да не бъдат грабнати от змей, момите носят скрито в дрехите си “змейово око” – камък, който по време на буря се е забил в земята; извършват пролетните обичаи Боенец, Лазаруване и Кумичене, а на Еремия, на 1 май, моми и невести ритуално месят глина за подница и връшник. Народната игра Мара Лишанка, на Светла сряда, пък се играе за да бъдат предпазени ергените от змеиците и самодивите. Кобилицата също пази моми и невести от змейове, особено ако е изработена от габър, дъб, ясен или явор. В миналото всяка жена или мома е имала пълното право да използва кобилицата си като оръжие не само срещу змея, но и срещу досадни мъже. И до днес се помни изразът: ”Я да ми се махаш от пътя, че ти строшавам краката с кобилицата!”
Освен с любов и любовна магия хората свързват змея и с бурите, гръмотевиците и светкавиците, с градушката. Вярва се, че бурята се предизвиква от сражаващите се добър змей и зла хала. Змеят може да бъде победен само с парче от подница и за това, по време на буря жените прибират подницата и връшника вкъщи. При такава битка винаги има победени и победители. Ако е победен, змеят пада на земята във вид на човек или смок. Когато стопаните намерят този змей, те го хранят с мляко и мед в продължение на 40 дни и тогава той отново се вдига на небето и остава верен приятел и закрилник на спасителите си, а нивата, в която е паднал става много плодовита.
Има поверие, че ако се сбият 40 годишен смок и 40 годишен шаран, на земята ще настъпи страшна суша. За да прогонят биещите се змейове и да се преборят със сушата, ергените от пострадалото село се събират посред нощ, събличат се голи и обикалят землището, като удрят навсякъде със сопи и дрънчат с тенекии. В Сакар планина има следната практика за омилостивяване на халата – посред нощ три вдовици, съблечени голи, при пълно мълчание, приготвят три кравайчета, намазват ги с мед и на сутринта ги занасят под змейчево дърво. До корена на дървото принасят в жертва черна кокошка. С този ритуал те се надяват да предпазят селището от суша, бури, градушки и болести и да привлекат благоденствие и благополучие.
Ели Маринова
