КРЪГОВРАТЪТ НА ЖИВОТА

Във всички митологии и религии има символи, олицетворяващи кръговрата на живота. Най-често това е змия, захапала опашката си и наричана Уроборос, чието послание е: “Моят край е моето начало“. Уроборосът представлява безсмъртието, вечността и мъдростта. В много от митологиите това е Световният Змей, който живее накрай Свят, в Океана и загражда света на живите. Макар да изглежда неподвижен, Уроборосът се намира във вечно движение и символизира цикъла Време-Живот-Смърт-Прераждане, който будистите и индуистите наричат Самсара – колелото на преражданията.
Живот и смърт, това е една вечна мистерия. Животът е видим и познаваем, а смъртта е тайнственият, невидимият аспект на живота. В материалния свят, в Света на Сълзите, всички ние сме временно пребиваващи гости. Който се е родил на този свят, той ще си отиде от него, но раждането и смъртта не са окончателни, те са етапи от един безкраен процес, от кръговрата на живота и преражданията.
Раждането и смъртта са двете страни на една монета. Много от обичаите и традиционните ритуали съдържат този магически кръг в себе си. В ритуала на сватбата – едно от най-важните събития в живота на всеки човек, Уроборосът отново присъства в ролята на венчалните пръстени и венчалните корони. Защото сватбата затваря кръга на груповата душа.
Навсякъде, където присъства змията захапала опашката си, се отключва много силен енергиен поток. Често при раждане на бебе и по време на сватба много хора не могат да овладеят емоцията си и плачат от умиление, от радост, от надеждата за ново щастие. По време на погребение плачем безутешно не само за покойника, но и за себе си, защото оставаме без обичта и опората на близък човек, на човек, на когото сме разчитали, когото сме обичали, с когото сме делили скърби и радости тук, на Земята. Много оплавачки нареждат “…на кого ме оставяш?!….какво ще правя без теб?!…”Емоцията е много силна, направо взривоопасна, но преходът, от който и да е вид, било то раждане, сватба или смърт, не може без това.
Ритуалите по време на смърт и след нея са необходими и за тези, които са останали тук, и за тези, които са ни напуснали и са се преселили в един по-добър свят. Тези ритуали ни центрират в ситуацията – тук и сега, те ни помагат да приемем случилото се и да продължим напред. Но в този тежък път ние не сме сами – Силите небесни работят с нас, помагат ни, утешават ни.
За всеки отделен случай, във всяка култура има молитви, които ни помагат да се съсредоточим да отработим енергията на емоцията. Не бива да забравяме, че имаме и Небесни закрилници, които бдят над нас. В християнската култура Архангел Гавриил е този, който носи благите вести, а Архангел Михаил ни помага да преминем отвъд. И така вървим напред през всички нива и светове, подвластни на Уробороса, змията захапала опашката си.
Не можем да убедим никого на не страда за загубата на близък човек, да не гори в любовта си, да не обича и закриля децата си. Емоциите е добре да се изживяват и това е най-ценният опит, който придобиваме тук, в Земята на сълзите. Но ние сме и разумни същества. И в радостен, и в труден момент е необходимо да се научим да овладяваме емоцията. Не да я потискаме, а да я отработваме, да я преживяваме и да вървим напред, трупайки житейски опит.

Ели Маринова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.