„Никой не е по-голям от хляба“.
На наша територия е имало уникални сортове лимец, защото страната ни е една своеобразна зона на комфорт за тази стара зърнена култура.
Във всяка традиционна култура хлябът, освен като ежедневна и основна храна, е и най-универсалното обредно-магическо средство, като в същото време той е и безкръвна жертва. Пшеницата и хлябът символизират усвоеното културно пространство и дават основата на културата на много общества. Житният клас е един от най-древните символи. В него са кодирани тайните на битието тайнството на живота, защото само от едно зрънце се ражда цял житен клас. Харманът, свещеното място, където се отделя зърното от плявата е символ на плодовитостта на земята. Обожествяването и преклонението пред даровете на земята породило и утвърдило много божества и обредни служби, чиито символ е житния клас. В древността на много места е имало светилища на зърното и хляба. По правило това са били пещери с форма на утроба, ориентирани в посока изток-запад, където е имало олтар с жертвеник и хромел за смилане на свещеното зърно.
И до днес няма празнична или обредна трапеза без хляб и за всеки празник, за всеки обред има специален хляб, със съответната символична украса. Още по времето на вършитбата за обредните хлябове се избирала най-едрата и чиста пшеница. Зърното те измивало на реката, подсушавало се и се прибирало отделно, където се пазело цяла година. В миналото замесването ставало по специален обреден начин от мома или невеста – с мълчана, цветна, ненапита вода, в която предварително са пуснати билки и цветя, а често и пръстените на невестата. Водата се затопляла върху нов, жив огън, квасът бил нов, приготвен също с вода, в която били накиснати билки. Месачките внимавали много от водата да не се разлее настрани нито капка. Месейки, облечени в празнични дрехи и закичени са с китки, те пеели обредни песни. За да втаса измесеното тесто, се покривало с червено було. Когато празникът, за който се месели хлябовете бил за измолване на изобилие – Коледа, Великден, Гергьовден, сватба, кръщене и пр., брашното се пресявало по три пъти. Готовите обредни хлябове се освещавали с тамян и се разчупвали на кръст, като едно от парчетата се запазвало за светеца, закрилник на дома, за света Богородица или за духа-пазител на къщата.
Когато хлябът се месел за погребение, задушница, или помен, когато се приготвял за раздаване против болести и зли сили и за измолване на защита, замесването му ставало по друг начин. Тогава той бил постен, без квас, а украсата му била по-семпла.
Когато канели гости, домакините ги посрещали с хляб и сол. Когато гостите носели хляб като дар за родители или кумуве, при посрещането им домакинът целувал хляба в знак на уважение и преклонение.
В миналото при спорове, е имало и клетва над хляба. Човекът, който е бил обвинен за някаква простъпка, за да се защити, е имал възможност за се закълне в невинността си над хляб. Преклонението пред хляба било толкова силно, че много хора предпочитали да си платят глобата, вместо да поемат риска да се кълнат в безгрешието си над хляба.
В нашето забързано време, когато вече не месим и не печем хляба си сами, а го купуваме готов от магазина, но все още има един обичаи, които са се съхранили – посрещаме Коледа и Нова Година с празнична пита, козунакът е за Великден, а сватба и кръщене не минават без погача.
България е много стар център на зърнопроизводство и за това и до днес на много места в България се провеждат ежегодни празници на хляба и житото.
Ели Маринова