ПЕТЪК, 13-ТИ

Всички ние сме суеверни, независимо дали си го признаваме или не. Думата „суеверие” идва от славянската дума „всуе”, което означава „напразно”. Има всякакви суеверия – за пари, за здраве, за сватба и булка, за бременност и бебета, за бенки, брада и коса, животни и прочие, и прочие. Да чукнеш на дърво, когато се хвалиш с нещо, за да не те чуе дяволът; да се върнеш от пътя си, ако черна котка /или заек в миналото/ ти пресече пътя; ако те засърби лявата длан ще получиш пари, ако е дясната, ще даваш; ако видиш паяк сутринта е на лошо, но ако е след обяд е на добро…. В крайна сметка не е важно самото поверие или суеверие, важно е как го приемаме ние, защото по света има много явления, които хора от други страни или с друга вяра приемат на сериозно и за които ние не знаем нищо. Важно е в какво вярваме ние и как приемаме даденото явление. Ако го приемаме на сериозно, то ще се случи и ще се случи така, както сме научени да му вярваме. Ако махнем с ръка и си кажем – това са пълни глупости, поверието губи своята сила. Но ние трябва напълно да сме убедени в своето неверие.

Днес ние наричаме поверия или суеверия някои предзнаменования, които са дошли при нас от дълбока древност. В древните култури правилното тълкуване на знаменията дошли от боговете, било разрешено само на добре обучени жреци, предсказатели и гадатели. Авгурите гадаели по поведението на птиците, по формата и цвета на облаците, по вътрешностите на жертвените животни, по дима от погребалните клади. Имало е и престижна професия, упражнявана от опитни съногадатели, имало е и хироманти, които предсказвали бъдещето по линиите на дланите. Някои от техните знания постепенно станали обществено достояние и влезли във фолклора и, разраствайки се до неимоверни размири, добили свой собствен живот. Например повечето от страховете ни свързани с петък, 13-ти са базирани на различни, първоначално несвързани последователно явления. И така върху страховете започнали да се трупат слой след слой други страхове. При гореспоменатото явление се наблюдават две части – петък, като ден от седмицата и 13-ти, като поредна дата от календара, които с времето се обединили и, като прибавим и черната котка, картинката става наистина интересна.

Всеки месец, който започва в неделя, съдържа и петък 13-ти.

Петък, 13 е свързан най-вече с Тамплиерите и Филип ІV Хубави, за числото 13 може да се пише много, а черната котка, сподвижница на вещиците може би произлиза от египетската богиня с глава на котка Бастет, чиито първоначален култ вероятно е бил свързан с опазването на житниците от нашествията на плъхове. Култът към Баст, дъщерята на Ра бил толкова силен, че умрялата котка се почитала с траур, а стопанинът й бръснел едната си вежда. Ако някой си позволял да убие котка, очаквало го смъртно наказание. В нашия народен фолклор страхът от черната котка е предшествана от заека. Хората вярвали, че ако заек ти пресече път, нищо няма да ти върви, защото смятали заека за демонично животно на чиито гръб язди дявола.

Вярването, че петък, 13-ти е злокобен ден е многопластово и има дълбоки корени. Едната страна на това суеверие се свързва с числата 4 и 13. В школата на Питагор специалното число 13 е смятано за свещено и именно поради своята тайнственост, пазена строго от последователите на великия философ, с времето 13 се превърнало в злокобен символ за хората, които не разбирали значението му. Питагор и неговите ученици възприемали 13 като символ на сътворението на материалния свят. Тази теория се базирала на древногръцката митология, в която 12-те титана, сътворителите на светове, обединявайки своите лъчи, създали един 13-ти лъч, чрез който сътворили нашия материален свят. Специално за четворката, в чието значение се вписва и 13 – в миналото хората са я смятали за магическо число. Тя символизира Майката Природа, която ни храни и пази, но която може и да е много сурова към нас. Четворката отговаря и за богатствата и демоните, които крие Майката Земя, за сигурността, която тя ни дава, за границите, които тя създава. Четворката има отношение към всичко, което има четири страни – документ, къща, двор и прочие. Равнораменният кръст, който е познат и като кръст на Изида или кръст на Природата олицетворява не само 4-те посоки на света, но и изобилието и благоденствието в материалния свят. И не случайно всички ние търсим четирилистни детелини, когато сме сред природата.

От нумерологична гледна точка 13 е число на изпитание на нашата изпълнителност и дисциплина. То е съставено от – 1, елемент огън, инициатива, първичен пламък и 3, елемент огън, удоволствие, зона на комфорт, а 1+3=4, елемент земя. Посланията на 13 са: „не оставяй делата си недовършени или свършени как да е, защото това е напразно хабене на време, усилия и ресурси“. И „не търси непременно удоволствието и облагата, а прави всичко с удоволствие. Само така ще постигнеш удовлетворение от добре свършената работа“.

Но да се върнем на фатализма в древните митологии. Древните келтски жреци, друидите всяка година посрещали Пролетта по специален начин. В нощта преди настъпването й, на тайно място в гората се събирали 12 жрици, ръководени от висш друид. Чрез извършването на тайнствени ритуали те се обръщали към духа на Майката Природа с молба за добро време и добра реколта през настъпващия селскостопански сезон. Този ритуал се промъкнал в Древния Рим, в чиито граници влизали племената на келтите. С времето ритуалът започнал да се изражда и накрая, с настъпването на ранното християнство придобил демоничното значение на разюздани оргии, в които участвали 12 вещици и чиито ръководител бил самият Дявол. Така отново се срещаме с числото 13.

В скандинавската митология се разказва, че на един пир в двореца на боговете Валхала присъствали 12-те скандинавски божества. Внезапно, непоканен се появил леденият великан Локи, който станал 13-ти сътрапезник. На този пир коварният Локи убил със стрела от имел бога на радостта Балдер и потопил света в непрогледен мрак.

Друго, свързано с числото 13 значимо събитие е Тайната вечеря, където на трапезата имало 13 присъстващи – 12 апостоли плюс техният Учител Иисус Христос, който предаден от един от учениците си, бил разпнат именно в петък.

Базирайки се на тази основа, страхът от петък, 13-ти добил нов тласък с погрома на тамплиерите. В петък, на 13 октомври 1307 година Филип ІV Хубави дава началото на тоталния погром на Ордена на тамплиерите, Бедните рицари на Христа и на Храма на Соломон. Той не само заличава ордена, но и осъжда на изгаряне на клада неговия Велик магистър. Жан дьо Моле с последните си думи проклина своите екзекутори крал Филип, папа Климент V и Арландо де Воланова, които умират в рамките на една година. Парадоксалното в случая е, че 179 години преди това в петък, на 13 януари 1128 година папа Хонорий II издава декрет, с който обявява рицарите тамплиери за божия армия.

Така се заражда явлението параскевидекатрифобия – ужас от петък, 13-то число. Самият ден от седмицата, петък е посветен на света Петка, чието име се превежда като „подготовка за празника“. От астрологична гледна точка петък е ден на Венера, и се нарича „любовни дела“. А в нашата народна традиция денят се смята за лош, хаталия ден, като най-лоши са петъците на Сирната, Тодоровата, Страстната и Русалската седмици.

Но страхът от петък, 13-не е изолиран. Има и още много суеверия и табута – да не минаваш под стълба, да не разсипваш сол, да не убиваш паяк и прочие, и прочие.

Табуто да се минава под стълба, лост или стълб с подпора носи нещастие също е много древно. Според легендите египетския бог Озирис и персийския Митра се качвали на небето по стълба. За това се смятало за много нередно, ако някой минел под стълба, божествена или обикновена.

Поверията за солта също имат „божествен“ характер. Както и хората, така и за боговете тя е била много ценна. Спомнете си поговорката, че познаваш някого едва, след като сте изяли заедно една буца сол. В далечното минало посипвали със сол главите на жертвените животни, използвали я по време на ритуали, при подписване на договори, при тържествени случаи от всякакъв характер. Било много лош знак, да се разсипе сол, тъй като това се означавало нарушение на верността към боговете. В материален план разсипването на сол си е чисто разсипничество, защото в древността солта е била рядка стока, чиято стойност се съотнасяла към златото.

Много често различните суеверия се тълкуват противоположно от хората. Например за бенките – много хора смятат за щастлив знак да имат бенка тук или там по лицето или по тялото си, други смятат всяка една бенка за печат на дявола. Това е така, защото друидите, келтските жреци избирали за човешките си жертвоприношения юноши и девойки без никакви бенки, без порок или белег по лицето и тялото. Гърците напротив, смятали, че рождените белези са добър знак, така че преди векове създали цял ред правила за тълкуване на бенките, белезите и родилните петна. През средновековието човек, който имал бенки бил заплашен от изгаряне на клада, защото инквизицията смятала, че бенките и другите белези по лицето или тялото са дяволски знаци. По време на Ренесанса, като реакция на тъмните векове, бенките биват издигнати в култ. Ако нямали, и жените, и мъжете си слагали изкуствени бенки на стратегически места, за привличат погледите, и както се случва често с това се прекалявало и хората се превръщали в придатъци на изкуствените си бенки. И днес се смята, че ако имаш бенка в ъгълчето на горната устна, ще имаш много успешна кариера.

Близнаците и поверията, свързани с тях също идват от древните митологии. Римляните и египтяните вярвали, че близнаците са добра поличба, защото в пантеоните и на двете култури има богове близнаци – Ромул и Рем, Озирис и Сет. Много хора вярват, че да ти се родят близнаци е голям късмет, други пък се страхуват от това и в миналото са убивали едното от децата.

Много от поверията идват от наблюденията на предците ни за времето, за сезоните или пък от ежедневието, от бита на хората. Например ако през лятото мухите хапят, ще вали, ако видиш цъфнало плодно дръвче през есента, зимата ще е много сурова; ако убиеш калинка или разровиш мравуняк, на другия ден ще завали дъжд; ако те полази калинка, ще срещнеш любовта; ако солта в захлупа е влажна, ще вали, ако разсипеш сол, ще те сполети нещастие; ако намериш четирилистна детелина, ще имаш голямо щастие и късмет и т.н.

Много от поверията идват и от дивите и домашните животни и свързаните с тях страхове или надежди за просперитет. Ако намериш конска подкова те чака благоденствие и късмет, но ако мишка мине под разкрача ти те заплашва немотия. Нещо лошо ще те сполети, ако чуеш бухал три пъти. Там, където щъркелите направят гнездо, не падат гръм и градушка и прочие, и прочие.

Дори в днешно време се създават суеверия – ако от масата падне вилица или лъжица – ще дойде жена, ако падне нож – ще дойде мъж; ако домакинята се обърка и сложи една порция повече на масата, ще посрещне скъп гост от далеч; ще бъдеш щастлив, ако срещнеш коминочистач на улицата. Ако черна котка ти мине път, зло те чака, но ако котка върви по петите ти ще получиш пари. Нещо хубаво ще ти се случи, ако непознато куче те изпроводи до дома ти.

В миналото, във връзка със суеверията дори имало издания на съновник и трепетник. За съновника е ясно, там се обясняват символите на сънищата, но трепетникът е друго нещо. Той давал указания за тълкуване на това, което смятаме за странно и необичайно. Например, ако ти трепка десният клепач, ще имаш неприятности от мъж, ако те сърби носа е на бой и разправия, независимо с кого, мъж или жена.

В крайна сметка от суеверията и поверията има и полза, защото те предизвикват дискусии, карат ни да споделяме не само страховете си, но и това, как сме се справили с тях.

05.01.2023 г.

Ели Маринова.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

error: Content is protected !!