Откъдето и да я погледнеш, мишката си е зловредно същество. Тя съсипва и житото в хамбарите, и зимнината в мазето, и посевите на полето. Дори котките трудно се справят с гризящото мише войнство. Народът ни има много поверия за мишката. Например, ако мишка мине през разкрача на човек, ще го сполети нещастие, ако в къщата са се навъдили много мишки, значи някой от домочадието краде, ако в землището на селото през пролетта и лятото се появи нашествие от мишки, значи зимата ще е страшно студена, а годината – пълна с глад и болести; ако някой сънува мишки, ще претърпи загуба.
Българската народна традиция смята мишката за олицетворение на нечистите и зли сили. Според преданията мишките и всички зловредни насекоми и влечуги излезли от корема на дявола, когато свети Георги го пробил с меча си. Народът вярва, че душите на всички превъплътени нечисти мъртъвци, както и всички останали демони могат да се превръщат в мишки.
За да бъде омилостивена мишата паплач и прогонена от селото, народът ни е отредил няколко дни през годината за почит на мишките, наречени Миши празници. За различните райони на страната те се падат по различно време. През тези дни се спазват различни забрани. Например думата мишка не се произнася, вместо нея стопаните наричат гризачите момци или глухари.
В Странджа планина и в Троянския Балкан по времето на Мишите празници хората устройват миша сватба: две жени едноимки хващат мъжка и женска мишка, слагат ги в кошница и ги връзват една за друга. Моми и ергени стават кумове, девери и зълви на „новобрачните”. Цялото село се събира и под съпровод на сватбарска музика понасят мишките извън землището, към гората или от другата страна на могила. Там ги пускат на свобода или ги хвърлят в реката, като вярват, че след тези мишки ще тръгнат всички домашни и полски мишки и така хората ще се отърват от мишата напаст. След този ритуал цялото село се събира на празнична трапеза.
Ели Маринова